Обичаните българи, с които се простихме през 2024
2025 година към този момент чука на вратата – остават броени часове до нейното начало. Както нормално в края на годината, се обръщаме обратно към последните 365 дни, с цел да си напомним тези, които ни напуснаха.
В първите дни на към този момент съвсем миналата година след дълготрайно боледуване почина митрополит Йоаникий.
Митрополит Йоаникий е роден на 2 март 1939 година в с. Пет могили, Сливенско. Светското му име е Иван Георгиев Неделчев. Той приключва Софийската духовна семинария през 1958 година и Духовната академия " Св. Климент Охридски " през 1964 година, а в интервала 1964-1966 година специализира богословие в Московската духовна академия.
Той приема отшелнически постриг на 1 април 1961 година в мъглижкия манастир „ Св. Николай “. През същата година е ръкоположен за йеродякон, а през 1963 година – за йеромонах.
През 1975 година е хиротонисан за свещеник с купата „ Велички “ и става викарий на Сливенския митрополит Никодим. През 1980 година е определен и канонически одобрен за Сливенски митрополит. Той умря на 9 януари.
Припомняме, че изборът за неговия правоприемник провокира редица митинги.
В началото на 2024 си отиде доцент Димитър Димитров – братът на патриарх Неофит.
Роден на 20 януари 1943 година в София, от дребен откърмен с любовта към църковната православна музика, доцент Димитър Димитров приключва Софийската духовна семинария и Духовна академия (днес Богословски факултет към Софийски университет " Св. Климент Охридски " ).
Повече от 30 години доц. Димитров бе диригент на патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски ” и повече от 40 години бе диригент и на камерния отбор “Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния ” и негов съосновател.
През годините 1971-1977 година е хорист в Камерния хор на Българската държавна консерватория. В началото на 1978 година с решение на Светия синод е назначен за учител по Църковна музика в Духовната академия.
В знак на внимание и за заслуги към църквата и във връзка 70-годишнината му доцент Димитър Димитров бе награден с църковен медал “Св. св. Кирил и Методий ” – първа степен.
Той издъхна на 11 януари.
На 14 януари завърши земния път и на доайенът на българската театрална постановка – Красимир Спасов.
Спасов е роден на 26 юли 1941 година във Варна. Завършва „ Режисура за трагичен спектакъл “ във ВИТИЗ. Той се трансформира в един от най-значимите театрални режисьори в България. Неговата театрална хармония остава безконечна, даже през най-големите промени неговите визии не престават да са непоклатими и точно за това той се трансформира в извънредно значима фигура за българския спектакъл.
Освен в театъра, геният му се разгръща и в киното, където прави дава забележителни филми.
Красимир Спасов бе един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски генерации, които са основата на театъра в България в наши дни.
През 2012 година получава премия на Съюза на артистите в България „ Икар “ за „ Цялостно творчество “, а през 2021 година трупата на Театър " БЪЛГАРСКА АРМИЯ " му присъжда премия „ Аскеер “ за „ Цялостен принос в театралното изкуство “. Носител е и на многочислени интернационалните награди.
През 2024 издъхна и огромният артист Иван Иванов.
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 година в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 година " Всичко е обич ", " Лавина ", " Комбина " и " Мярка за неотклонение " са емблематични за него филми. Играл е на сцените на Народен спектакъл за младежта и Военния спектакъл.
Гласът му може да бъде чут в редица филми, които е озвучавал.
Години наред той страдаше от разнообразни диагнози, само че мъжки се бореше с тях. Беше избрал село Оборище, където откри успокоение и тишина. Той умря от инфаркт в панагюрската болница на 31 януари.
На 84-годишна възраст си отиде и артистът Славчо Пеев.
Той е роден на 4 април 1939 година Актьорската му кариера включва над 70 театрални и 100 телевизионни функции, както и участия в 23 кино лентата. Режисьорската му кариера е обвързвана с театъра и стартира през 2006 година Тогава Пеев слага „ Римска баня " от Станислав Стратиев в Сатиричния спектакъл. Други режисирани постановки от него са „ Две сватби и едно блудничество " от Рей Куни и „ Таблата " от Димитрис Кехаидис. Той си отиде на 27 февруари.
В 22 часа и 22 минути на 13 март си отиде Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Той бе глава на Българската православна черква от 2013 година до кончината си.
Патриарх Неофит е роден на 15.10.1945г. в София със светското име Симеон Николов Димитров.
Завършва Софийската духовна семинария през 1965 година и Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ през 1971 година Специализира богословие в Московската духовна академия (1971-1973 г.) и стартира преподавателска активност по източно-църковно пеене в Духовната академия.
На 3 август 1975 година е постриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим, който го ръкополага за йеродякон и йеромонах (1976 г.). През 1977 година е възведен в архимандритско достолепие, а през 1985 година е хиротонисан за свещеник с купата „ Левкийски “ и става викарий на Софийския митрополит.
От 1989 година е ректор на Духовната академия, а от 1991 година – първи декан на възобновения Богословски факултет при СУ. През 1992 година е назначен за основен секретар на Св. Синод и ръководител на настоятелството при ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
На 3 април 1994 година е канонически одобрен за Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията през 2001 година – Русенски митрополит. През 2008 година получава званието „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет, а през 2010 година е почетен с медал „ Св. Кирил и Методий ” – огърлие.
На 24 февруари 2013 година е определен за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията му се състои същия ден в ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
През 2024 ни напусна и вицепрезидентът на България (2002 - 2012) - Ангел Марин.
82-годишният Ангел Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, сред 22 януари 2002 и 22 януари 2012 година в двата мандата на президента Георги Първанов. Той умря на 18 март.
Отиде си певицата Маргарита Радинска.
Маргарита Радинска е лауреат на доста български и интернационалните състезания, измежду които „ Златният елен “ в Брашов в Румъния, Варадеро в Куба. През 1967 година с оркестър „ Балкантон “, управителен от Димитър Ганев, и с други наши поп артисти, гастролира с триумф в Куба. Изпълнената от нея ария „ Бяло крило “ печели първа премия на фестивала „ Златният Орфей “ през 1978 година
В интервала 1969 – 1971 година взе участие в сериала „ На всеки километър “. В началото на 80-те години Маргарита Радинска последователно се отдръпва от певческата си кариера, с цел да се отдаде напълно на фамилията си и двете си деца – Ангел Заберски-син и Маргарита Заберска, които също са музиканти.
Тя издъхва на 6 юни.
Простихме се и с легендата на българското джудо - Димитър Запрянов.
Олимпийски вицешампион от олимпийските игри в Москва през 1980 година е умря на 64-годишна възраст след дълго боледуване.
Той е най-титулуваният играч в историята на българското джудо. Два пъти взе участие на най-престижния състезателен конгрес на планетата, в Сеул `88 остава на крачка от подиума - пети. Трети е в света от шампионата в Сеул, само че през 1985-а, притежател е на три медала от европейски шампионати в тежка категория.
През 1984-а пък печели сребро от шампионата " Дружба ", който заменя олимпийските игри, поради протеста на соцлагера. Четири пъти победи на нашия шампионат " Освобождение ".
През 2001-а е разгласен за най-хубавия джудист у нас за миналото столетие от родната федерация. Роден е на 27 януари 1960 година в Опан, област Стара Загора. Той умря на 14 юли.
Почина писателят и преводач Любомир Николов.
Той се спомина на 21 юли. Ще бъде запомнен като преводачът на ``Властелинът на пръстените``. Работил е в Българска национална телевизия, в Централния съвет на българските профсъюзи, в сп. " Криле " и в периодическия щемпел. След 1991 година е преводач и публицист на свободна процедура. Автор е на голям брой приказки за деца, фантастични разкази и романи.
Първият български създател на книги-игри. Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс е създател на над 30 книги. Превежда книгите " Властелинът на пръстените ", " Силмарилион ", " Недовършени предания " и " Децата на Хурин " на Джон Роналд Руел Толкин.
Носител на премиите за фантастика " Еврокон " за " Червей под есенен вятър " (Франция, 1987).
На 17 август си отиде и артистът Велико Стоянов.
Той е български артист, роден на 9 юни 1943 година в село Падина, покрай Провадия. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1973 година
Кариерата му стартира в театъра, като работи в Драматичния спектакъл в Шумен и Пазарджик в интервала 1975-1980 година През 1990 година става член на Съюза на българските кино дейци.
Велико Стоянов има участия в над 100 кино лентата. Сред най-известните му функции са тези в „ Мила от Марс “, „ Време разделно “, „ Господин за един ден “ и доста други продукции, които оставят ярка диря в българското кино.
Почина и журналистът Иван Гарелов.
Той е създател на редица документални филми, като най-известният измежду тях е този за Камбоджа след рухването на режима на алените кхмери.
Гарелов е приет специалист по въпросите, свързани с Гърция и българо-гръцките връзки. В професионалната си кариера е интервюирал значими фигури като гръцките министър председатели Константин Караманлис, Андреас Папандреу и Константинос Мицотакис, както и президента на Кипър архиепископ Макариос и световноизвестната певица, актриса и министър на културата Мелина Меркури.
През миналата година журналистът загуби своята брачна половинка, Донка Стамболийска, която умря след малко боледуване. Гарелов издъхва в „ Пирогов “ на 3 септември.
2024 година ще бъде запомнена и с кончината на огромният музикант, любим на генерации българи, Кирил Маричков.
Той се спомина на 11 октомври - дни преди да успее да отпразнува 80-ия си рожден ден. Той умира при случай в село Селановци, Врачанско, където е трябвало да изнесе концерт с „ Фондацията “.
При подготовката преди концерта той пада от сцената и издъхва в кола за спешна помощ по пътя към болничното заведение.
Музикалната кариера на Кирил Маричков стартира с рок групировката „ Бъндараците “, където свири на бас китара. След разпадането на групата през 1967 година, той и барабанистът Петър Цанков основават „ Щурците “. Името на групата е определено след конкурс в радио предаване.
С „ Щурците “ Маричков реализира най-големите си триумфи като музикант, фронтмен и главен композитор. Първоначално групата извършва кавъри, само че последователно построява неповторимо звучене с авторски композиции, съчетаващи рокендрол, хардрок и прогресив рок. Сред най-големите му шлагери са „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Конникът “, „ Клетва “ и „ Вълшебен цвят “.
„ Щурците “ са измежду най-влиятелните рок групи в България, наред с ФСБ, „ Сигнал “ и „ Ахат “, и оставят трайна диря в българската музикална история на 20-ти век.
Сбогувахме се и с режисьора Николай Волев.
Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми почина при рухване от прозорец на таванско помещение.
Роден е в София на 10 април 1946 година През 1972 година приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение. Работил е като кино монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент. Между 1972 и 1976 година прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 година работи в Студията за игрални филми „ Бояна “. Николай Волев беше почетен с Наградата на София за повсеместен принос в международното киноизкуство през 2006 година
Няколко генерации фенове свързват името на Николай Волев със знакови за родното кино игрални и документални филми като " Двойникът ", " Господин за един ден ", " Дом номер 8 ", " Да обичаш напук ", " Маргарит и Маргарита ".
Той почина на 15 октомври – в същия ден, когато погребаха и Кирил Маричков – някогашният брачен партньор на брачната половинка на Волев.
Почина и режисьорът на „ Време разделно “ - Радослав Спасов.
Роден на 14 юни 1943 година в село Остров, Оряховско, Спасов приключва операторско майсторство във ВГИК – Москва. Той е оператор на някои от най-емблематичните български филми от 70-те и 80-те години, измежду които „ Вилна зона “, „ Мъжки времена “, „ Авантаж “, „ Лачените обувки на незнайния боец “, „ Мера съгласно мера “, „ Време разделно “ и „ Закъде пътувате? “. Работи с одобрени режисьори като Георги Дюлгеров, Иван Андонов, Людмил Стайков и други.
След измененията дебютира като режисьор с кино лентата „ Сирна неделя “ (1993). Най-големият му триумф като режисьор е „ Откраднати очи “ (2005), отдаден на възродителния развой, където Весела Казакова печели премия за най-хубава актриса на кинофестивала в Москва. Сред другите му авторски филми са „ Пеещите обувки “ за Леа Иванова и „ Живи комини “.
Отиде си и огромният планинар Дойчин Василев.
Той умря на 80-годишна възраст. Василев е български планинар, антарктически откривател и кинодокументалист.
Изкачил е три хималайски осемхилядника: Дхаулагири (1995 г.), Еверест (1997 г.) и Макалу (1998 г.).
През 1999 година при опит за нанагорнище на Шиша Пангма Дойчин Василев и Карина Сълова доближават до така наречен Централен/Западен връх (8008 m), на към два часа от най-високата точка, Главния връх (8013 m).
Участва в национални и частни експедиции в Хималаите. Той издъхва на 9 декември.
На 30 декември издъхна Красимир Куртев - басист и вокалист на емблематичната група " Акага ", на която е съосновател.
Последният албум на групата е " 27 години " Акага ". Първият, който е публикуван на диск е " Защо ", а на аудио касета - " Излъгани фантазии ".
Музикантът е и един от създателите е на БМА (Българска музикална асоциация), както и член на Теосто - Финландия.
В първите дни на към този момент съвсем миналата година след дълготрайно боледуване почина митрополит Йоаникий.
Митрополит Йоаникий е роден на 2 март 1939 година в с. Пет могили, Сливенско. Светското му име е Иван Георгиев Неделчев. Той приключва Софийската духовна семинария през 1958 година и Духовната академия " Св. Климент Охридски " през 1964 година, а в интервала 1964-1966 година специализира богословие в Московската духовна академия.
Той приема отшелнически постриг на 1 април 1961 година в мъглижкия манастир „ Св. Николай “. През същата година е ръкоположен за йеродякон, а през 1963 година – за йеромонах.
През 1975 година е хиротонисан за свещеник с купата „ Велички “ и става викарий на Сливенския митрополит Никодим. През 1980 година е определен и канонически одобрен за Сливенски митрополит. Той умря на 9 януари.
Припомняме, че изборът за неговия правоприемник провокира редица митинги.
В началото на 2024 си отиде доцент Димитър Димитров – братът на патриарх Неофит.
Роден на 20 януари 1943 година в София, от дребен откърмен с любовта към църковната православна музика, доцент Димитър Димитров приключва Софийската духовна семинария и Духовна академия (днес Богословски факултет към Софийски университет " Св. Климент Охридски " ).
Повече от 30 години доц. Димитров бе диригент на патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски ” и повече от 40 години бе диригент и на камерния отбор “Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния ” и негов съосновател.
През годините 1971-1977 година е хорист в Камерния хор на Българската държавна консерватория. В началото на 1978 година с решение на Светия синод е назначен за учител по Църковна музика в Духовната академия.
В знак на внимание и за заслуги към църквата и във връзка 70-годишнината му доцент Димитър Димитров бе награден с църковен медал “Св. св. Кирил и Методий ” – първа степен.
Той издъхна на 11 януари.
На 14 януари завърши земния път и на доайенът на българската театрална постановка – Красимир Спасов.
Спасов е роден на 26 юли 1941 година във Варна. Завършва „ Режисура за трагичен спектакъл “ във ВИТИЗ. Той се трансформира в един от най-значимите театрални режисьори в България. Неговата театрална хармония остава безконечна, даже през най-големите промени неговите визии не престават да са непоклатими и точно за това той се трансформира в извънредно значима фигура за българския спектакъл.
Освен в театъра, геният му се разгръща и в киното, където прави дава забележителни филми.
Красимир Спасов бе един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски генерации, които са основата на театъра в България в наши дни.
През 2012 година получава премия на Съюза на артистите в България „ Икар “ за „ Цялостно творчество “, а през 2021 година трупата на Театър " БЪЛГАРСКА АРМИЯ " му присъжда премия „ Аскеер “ за „ Цялостен принос в театралното изкуство “. Носител е и на многочислени интернационалните награди.
През 2024 издъхна и огромният артист Иван Иванов.
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 година в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 година " Всичко е обич ", " Лавина ", " Комбина " и " Мярка за неотклонение " са емблематични за него филми. Играл е на сцените на Народен спектакъл за младежта и Военния спектакъл.
Гласът му може да бъде чут в редица филми, които е озвучавал.
Години наред той страдаше от разнообразни диагнози, само че мъжки се бореше с тях. Беше избрал село Оборище, където откри успокоение и тишина. Той умря от инфаркт в панагюрската болница на 31 януари.
На 84-годишна възраст си отиде и артистът Славчо Пеев.
Той е роден на 4 април 1939 година Актьорската му кариера включва над 70 театрални и 100 телевизионни функции, както и участия в 23 кино лентата. Режисьорската му кариера е обвързвана с театъра и стартира през 2006 година Тогава Пеев слага „ Римска баня " от Станислав Стратиев в Сатиричния спектакъл. Други режисирани постановки от него са „ Две сватби и едно блудничество " от Рей Куни и „ Таблата " от Димитрис Кехаидис. Той си отиде на 27 февруари.
В 22 часа и 22 минути на 13 март си отиде Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Той бе глава на Българската православна черква от 2013 година до кончината си.
Патриарх Неофит е роден на 15.10.1945г. в София със светското име Симеон Николов Димитров.
Завършва Софийската духовна семинария през 1965 година и Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ през 1971 година Специализира богословие в Московската духовна академия (1971-1973 г.) и стартира преподавателска активност по източно-църковно пеене в Духовната академия.
На 3 август 1975 година е постриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим, който го ръкополага за йеродякон и йеромонах (1976 г.). През 1977 година е възведен в архимандритско достолепие, а през 1985 година е хиротонисан за свещеник с купата „ Левкийски “ и става викарий на Софийския митрополит.
От 1989 година е ректор на Духовната академия, а от 1991 година – първи декан на възобновения Богословски факултет при СУ. През 1992 година е назначен за основен секретар на Св. Синод и ръководител на настоятелството при ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
На 3 април 1994 година е канонически одобрен за Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията през 2001 година – Русенски митрополит. През 2008 година получава званието „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет, а през 2010 година е почетен с медал „ Св. Кирил и Методий ” – огърлие.
На 24 февруари 2013 година е определен за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията му се състои същия ден в ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
През 2024 ни напусна и вицепрезидентът на България (2002 - 2012) - Ангел Марин.
82-годишният Ангел Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, сред 22 януари 2002 и 22 януари 2012 година в двата мандата на президента Георги Първанов. Той умря на 18 март.
Отиде си певицата Маргарита Радинска.
Маргарита Радинска е лауреат на доста български и интернационалните състезания, измежду които „ Златният елен “ в Брашов в Румъния, Варадеро в Куба. През 1967 година с оркестър „ Балкантон “, управителен от Димитър Ганев, и с други наши поп артисти, гастролира с триумф в Куба. Изпълнената от нея ария „ Бяло крило “ печели първа премия на фестивала „ Златният Орфей “ през 1978 година
В интервала 1969 – 1971 година взе участие в сериала „ На всеки километър “. В началото на 80-те години Маргарита Радинска последователно се отдръпва от певческата си кариера, с цел да се отдаде напълно на фамилията си и двете си деца – Ангел Заберски-син и Маргарита Заберска, които също са музиканти.
Тя издъхва на 6 юни.
Простихме се и с легендата на българското джудо - Димитър Запрянов.
Олимпийски вицешампион от олимпийските игри в Москва през 1980 година е умря на 64-годишна възраст след дълго боледуване.
Той е най-титулуваният играч в историята на българското джудо. Два пъти взе участие на най-престижния състезателен конгрес на планетата, в Сеул `88 остава на крачка от подиума - пети. Трети е в света от шампионата в Сеул, само че през 1985-а, притежател е на три медала от европейски шампионати в тежка категория.
През 1984-а пък печели сребро от шампионата " Дружба ", който заменя олимпийските игри, поради протеста на соцлагера. Четири пъти победи на нашия шампионат " Освобождение ".
През 2001-а е разгласен за най-хубавия джудист у нас за миналото столетие от родната федерация. Роден е на 27 януари 1960 година в Опан, област Стара Загора. Той умря на 14 юли.
Почина писателят и преводач Любомир Николов.
Той се спомина на 21 юли. Ще бъде запомнен като преводачът на ``Властелинът на пръстените``. Работил е в Българска национална телевизия, в Централния съвет на българските профсъюзи, в сп. " Криле " и в периодическия щемпел. След 1991 година е преводач и публицист на свободна процедура. Автор е на голям брой приказки за деца, фантастични разкази и романи.
Първият български създател на книги-игри. Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс е създател на над 30 книги. Превежда книгите " Властелинът на пръстените ", " Силмарилион ", " Недовършени предания " и " Децата на Хурин " на Джон Роналд Руел Толкин.
Носител на премиите за фантастика " Еврокон " за " Червей под есенен вятър " (Франция, 1987).
На 17 август си отиде и артистът Велико Стоянов.
Той е български артист, роден на 9 юни 1943 година в село Падина, покрай Провадия. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1973 година
Кариерата му стартира в театъра, като работи в Драматичния спектакъл в Шумен и Пазарджик в интервала 1975-1980 година През 1990 година става член на Съюза на българските кино дейци.
Велико Стоянов има участия в над 100 кино лентата. Сред най-известните му функции са тези в „ Мила от Марс “, „ Време разделно “, „ Господин за един ден “ и доста други продукции, които оставят ярка диря в българското кино.
Почина и журналистът Иван Гарелов.
Той е създател на редица документални филми, като най-известният измежду тях е този за Камбоджа след рухването на режима на алените кхмери.
Гарелов е приет специалист по въпросите, свързани с Гърция и българо-гръцките връзки. В професионалната си кариера е интервюирал значими фигури като гръцките министър председатели Константин Караманлис, Андреас Папандреу и Константинос Мицотакис, както и президента на Кипър архиепископ Макариос и световноизвестната певица, актриса и министър на културата Мелина Меркури.
През миналата година журналистът загуби своята брачна половинка, Донка Стамболийска, която умря след малко боледуване. Гарелов издъхва в „ Пирогов “ на 3 септември.
2024 година ще бъде запомнена и с кончината на огромният музикант, любим на генерации българи, Кирил Маричков.
Той се спомина на 11 октомври - дни преди да успее да отпразнува 80-ия си рожден ден. Той умира при случай в село Селановци, Врачанско, където е трябвало да изнесе концерт с „ Фондацията “.
При подготовката преди концерта той пада от сцената и издъхва в кола за спешна помощ по пътя към болничното заведение.
Музикалната кариера на Кирил Маричков стартира с рок групировката „ Бъндараците “, където свири на бас китара. След разпадането на групата през 1967 година, той и барабанистът Петър Цанков основават „ Щурците “. Името на групата е определено след конкурс в радио предаване.
С „ Щурците “ Маричков реализира най-големите си триумфи като музикант, фронтмен и главен композитор. Първоначално групата извършва кавъри, само че последователно построява неповторимо звучене с авторски композиции, съчетаващи рокендрол, хардрок и прогресив рок. Сред най-големите му шлагери са „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Конникът “, „ Клетва “ и „ Вълшебен цвят “.
„ Щурците “ са измежду най-влиятелните рок групи в България, наред с ФСБ, „ Сигнал “ и „ Ахат “, и оставят трайна диря в българската музикална история на 20-ти век.
Сбогувахме се и с режисьора Николай Волев.
Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми почина при рухване от прозорец на таванско помещение.
Роден е в София на 10 април 1946 година През 1972 година приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение. Работил е като кино монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент. Между 1972 и 1976 година прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 година работи в Студията за игрални филми „ Бояна “. Николай Волев беше почетен с Наградата на София за повсеместен принос в международното киноизкуство през 2006 година
Няколко генерации фенове свързват името на Николай Волев със знакови за родното кино игрални и документални филми като " Двойникът ", " Господин за един ден ", " Дом номер 8 ", " Да обичаш напук ", " Маргарит и Маргарита ".
Той почина на 15 октомври – в същия ден, когато погребаха и Кирил Маричков – някогашният брачен партньор на брачната половинка на Волев.
Почина и режисьорът на „ Време разделно “ - Радослав Спасов.
Роден на 14 юни 1943 година в село Остров, Оряховско, Спасов приключва операторско майсторство във ВГИК – Москва. Той е оператор на някои от най-емблематичните български филми от 70-те и 80-те години, измежду които „ Вилна зона “, „ Мъжки времена “, „ Авантаж “, „ Лачените обувки на незнайния боец “, „ Мера съгласно мера “, „ Време разделно “ и „ Закъде пътувате? “. Работи с одобрени режисьори като Георги Дюлгеров, Иван Андонов, Людмил Стайков и други.
След измененията дебютира като режисьор с кино лентата „ Сирна неделя “ (1993). Най-големият му триумф като режисьор е „ Откраднати очи “ (2005), отдаден на възродителния развой, където Весела Казакова печели премия за най-хубава актриса на кинофестивала в Москва. Сред другите му авторски филми са „ Пеещите обувки “ за Леа Иванова и „ Живи комини “.
Отиде си и огромният планинар Дойчин Василев.
Той умря на 80-годишна възраст. Василев е български планинар, антарктически откривател и кинодокументалист.
Изкачил е три хималайски осемхилядника: Дхаулагири (1995 г.), Еверест (1997 г.) и Макалу (1998 г.).
През 1999 година при опит за нанагорнище на Шиша Пангма Дойчин Василев и Карина Сълова доближават до така наречен Централен/Западен връх (8008 m), на към два часа от най-високата точка, Главния връх (8013 m).
Участва в национални и частни експедиции в Хималаите. Той издъхва на 9 декември.
На 30 декември издъхна Красимир Куртев - басист и вокалист на емблематичната група " Акага ", на която е съосновател.
Последният албум на групата е " 27 години " Акага ". Първият, който е публикуван на диск е " Защо ", а на аудио касета - " Излъгани фантазии ".
Музикантът е и един от създателите е на БМА (Българска музикална асоциация), както и член на Теосто - Финландия.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ